Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2016 15:02 - Граф Игнатиев - Османците последваха нашите съвети за обесването на Левски
Автор: encho1 Категория: История   
Прочетен: 11748 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2019 01:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Граф Игнатиев рапортува пред Русия: Османците последваха нашите съвети за обесването на Левски

                          image 
                                                                      Граф Игнатиев
 
                           Нови архиви разкриват коварството на руската политика

  Поради пряката връзка и взаимодопълване с предходните три постинга ви предоставям този материал, който е поместен от Георги Георгиев в istinata.bg и faktor.bg, като в края си позволявам кратко допълнение и коментар по темата.
  Все повече българи са разбрали за коварната и двулична АНТИБЪЛГАРСКА политика на имперската руска дипломация и най-вече на руския консул в Цариград граф Игнатиев, както в организирането на схизмата против Българската църква, така и в организирането състава на комисията, обесила Васил Левски. В опита си да предотврати единение на българския народ, той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии. Тук ще видите оригинала на писмото, с което граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процеса” (срещу Левски, б.р.) османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“. В опита си да предотврати единение на нацията ни, граф Игнатиев следва политиката на Русия и своя предшественик – руският консул в Цариград княз Горчаков, който за първи път изисква заточение на нашите владици още през 1861 г., когато вече е набрало сила народно-църковното ни движение и желае от Високата порта официално да признае независимата Българска екзархия. Въпреки опитите на руската дипломация да предотврати това, обявяването се случва с най-високия по ранг документ в Османската империя – султански ферман от 1870 г. Според чл. 10 от фермана територията на Българската екзархия надхвърля 200 000 кв. км. Според чл. 10 към нея могат да се присъединят и други епархии, които не са включени, но при гласуване и то с 2/3 мнозинство. Съобразно този параграф се извършва гласуване в Македония под контрола на османските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е катастрофален за имперската руска политика и гръцките фанариоти. Практически цяла Македония се присъединява към Българската екзархия – Скопска, Охридска и Битолска епархии. Прилагам оригинала на фермана, както и карта на Българската екзархия, населена с преобладаващо българско население:
                            image

     image
Това е моментът, в който османските власти осъзнават, че е по-добре да гледат на възродената българска нация като предпазен буфер пред имперските амбиции на другата паразитна империя в опита й да завземе нови територии. За съжаление, до голяма степен непоследователната им политика и вариране между Русия и Великите сили изиграват фатална роля за империята, а и за българската национална кауза. След заточението на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение. След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише: „Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.” Книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, където подробно са описани горните събития може да намерите тук: www.slovo.bg Длъжен съм да уточня, че Симеон Радев е един от малкото истински пробългарски историци, отразяващ вярно и подробно събитията в тази епоха, за разлика от нароилите се през последните десетилетия псевдоисторици, назначени на хранилка от Кремъл и покорните му слуги тук, за да обслужват идеологемите на руския империализъм и да преиначават, укриват и изкривяват истинската ни история с цел убийство на националния ни дух и принизяване на народните ни борби и въжделения. Та, да си дойдем на думата… Както вече споменах, от мои източници във Военно разузнаване разбрах, че там се пазят факсимилетата от кореспонденцията на граф Игнатиев с османските власти относно организирането на „процеса” (всъщност комисия, а не съд), която се произнася за съдбата на Апостола. Лично по настояване на граф Игнатиев в състава на комисията са включени четирима българи: - хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята - Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община - Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на Софийския меджлис - Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийския меджлис. В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимператор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”. Образуване на голяма, сплотена и независима България ще бъде радикална пречка за завоевателните амбиции на руския империализъм на Балканите и по тази причина имперската дипломация всячески се стреми да не допусне това. Само след няколко години – на 8 юли 1876 г., веднага след Априлското въстание, Русия ще подпише с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската секретно споразумение, с което ще заложи основите на Берлинския договор и разпокъсването на българските земи. Тук прилагам доклада на Граф Игнатиев до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него, в който доволно докладва за добре свършената работа. В интернет отдавна се цитира писмото от архива на Патриарх Кирил, но с посочени грешни сигнатури. Успях да го издиря във фонда в ЦДА, заснех го с резолюция 15 мегапиксела и впоследствие ще предоставя на архива и целия заснет микрофилм, както си му е редът. Цитираният по-долу превод е изключително точен: 
                               image

                               image

                               image

                        image
  Оригиналът на писмото – le 25. Janvier 1873. 30. Pйra, le 18/30 Janvier 1873 Monsieur le Chancelier, Ainsi que le signale notre Consul Gйnйral а Roustchouk l’affaire de la prйtendue conspiration de Sophia a reзu une solution satisfaisante. La Commission d’enquкte envoyйe de Constantinople n’a rйussi а dйcouvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminй ses travaux et doit revenir ici prochainement. La situation intйrieure des provinces bulgares reste nйanmoins prйcaire. Un mйcontentement profond, provoquй par la mauvaise administration du pays, rиgne parmi les populations. Cet йtat des esprits contient en germe les йlйments de plus d’un complot. Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modйration du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagйrйe, il a recommandй а la Commission de ne pas dйpasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nйcessaire. J’ai l’honneur d’кtre avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le trиs humble et trиs obйissant serviteur Ignatiew  

                                                                      Преводът

– 25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев.
                                            image
  Микрофилмът със сигнатурата от фонда на Патриарх Кирил в Централен държавен архив

 
  Прилагам и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното им мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май, 1879 г.
                       image
                       image
                            Публикувам го, за да е ясно. И за да се знае ИСТИНАТА.

  Днес никой българин няма право да си прави илюзии относно целите, методите и средствата на руския империализъм, бил той имперски, съветски или съвременен олигархичен. Те не се променят. Променят се само носителите им.

                                                                       КРАЙ
                                                           ----   ----  ----  ----   ----  

                               (Кратко допълнение и коментар по темата от Encho1)
                    Последиците от престъпната руска интрига против България

  Васил Левски е обесен под натиск и наставления от Русия! Фатална се оказва една случка още по времето, когато Левски е бил знаменосец в четата на П. Хитов – руските тайни служби се опитват да ги вербуват. Хитов приема, Левски – не! Дяконът има категорично мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби”. Това му коства скъпо – по-късно граф Николай Игнатиев не само, че не го спасява, но и насочва турската власт към изграждането на криминален профил на „процеса“ срещу Васил Левски. Руският посланик в поместеното по-горе писмо използва думата „злосторници“, което говори само по себе си! Не „бунтовници“ (камо ли революционери), а злосторници! Игнатиев следи „изкъсо“ нещата, което е видно от категоричната му забрана до Н. Геров (руски вицеконсул в Пловдив) да използва служебното си положение за освобождаването на Левски, макар да има вече прецедент със задържания по същото дело Хр. Стоянов, който е освободен.   Щом не служи на Русия – трябва да бъде омаскарен и унищожен!
Всеки, който работи за освобождение на България без участието на Русия, се явява пречка за имперските интереси и трябва да бъде отстранен и заменен с удобни и послушни хора. Затова Апостолът е съден в скалъпен процес (всъщност комисия!) и то не като революционер, борещ се за изконните права и свободи на българите, а за криминално престъпление – убийство.

Внушението е, че Левски е криминален престъпник!   Но, смъртта на Апостола не е достатъчна! Паметта му трябва да бъде омаскарена и принизена в очите на българския народ. С тази мръсна работа се заемат русофилите, познати още и като рубладжии.

image
   Така изглеждат сребърниците, срещу които русофилите продават България на Русия, т.нар. от З. Стоянов – „звонкови аргументи – чистаго серебра“. Тяхната разрушителна дейност продължава и до днес. Обвиняват го в предумишлено убийство на 14 г. дете, с цел обир!   Каква е истината всъщност? Да, убийство има, но в резултат на нещастно стечение на обстоятелствата и при самозащита. И не на дете, а на 24 г. здравеняк, стиснал Левски за гърлото.   На 14 август, 1872 г. Апостолът с още един човек отиват в дома на Денчо Халачев, който обещал да даде пари за организацията, но все се извъртал. В къщата нямало никой и те решават да изчакат Денчо, за да го притиснат за обещаната сума. Случайно влиза слугата Стойчо Гиргинов и започва да вика: „Тичайте, хора“. Следва боричкане в което слугата хваща Левски за гърлото и започва да го души. За да усмири слугата, той решава да го сплаши с оръжие (не да го убие), като го бодва с камата си. Но, онзи почва да крещи повече и да стиска Левски още по-здраво. Едва когато няма друг начин да се спаси, Левски нанася втория и вече смъртоносен удар.   Тази трагична случка се използва от Русия за обезглавяване на българското националноосвободително движение. Тя се страхува от него и прави всичко възможно българите да не се освободят сами и да не направят голяма славянска държава на Балканите. Такава държава може да погледне към Босфора и Дарданелите, към които Русия се стреми от столетия. Същите са и мотивите за предателството на българските чети, преминаващи Дунав. Някой наши възрожденци с наивна вяра в безкористността на „дядо Иван“ (а, някой и за пари), съобщават на руските чиновници за подготовката на четите. Те от своя страна уведомяват турските власти. Това е и една от причините за бързото разбиване на четите. Тези, които оцеляват, пишат в спомените си: „Още със стъпването ни на брега, турците вече ни чакаха“.   Омаскаряването на Апостола от Русия, чрез нейните верни подлоги – русофилите никога не е спирало! В следосвобожденска България един нашенец, Д. Папазов (Папазоглу) – русофил от Казанлък, богат търговец на розово масло, внушава в публичното пространство, че Васил Левски е бил турски шпионин. Друга „доблестна“ постъпка на този майкопродавец е участието му в организирания от руския посланик в Цариград – Нелидов и Гирс – министър на външните работи на Русия (Азиатски департамент), заговор за убийството на по-първите български ръководители и последващ преврат.
На 23.01.1887 година 
Папазоглу изпраща в София съпругата си, която трябва да подкупи с 4 000 турски лири (пари от Руското посолство) военния министър полковник Данаил Николаев.   А, цитатът по-долу е в отговор на фалшификациите и манипулациите на русофилите (петата колона на Русия в България) относно това, какво е казал Левски и какво – не!   „Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…” „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му” глава 11 „Трябват пари”, стр. 98 книгата е написана от Захари Стоянов в Пловдив през 1883 г.
виж тук:
 http://macedonia.kroraina.com/zs/zs_11.htm
 
А, относно внушенията, изфабрикувани в отдел „Пропаганда и агитация“, че не разполагаме с подобен текст, написан лично от Апостола, а Захари Стоянов не е коректен източник, защото бил „русофоб“ и не се е познавал лично с Левски и пр. манипулации, трябва да се знае:   Терминът „русофоб“ се използва като обратното на „русофил“ и внушава, че русофобите са хора, мразещи Русия и руснаците. В отговор на това, З. Стоянов определя себе си като тиранофоб. Коректното тълкуване на този термин, произлязъл от фобия – страх (на гръцки phobos) е човек, който не мрази, а се страхува от Русия и руснаците.   Повечето неща, които знаем за Левски и пр. народни деятели ги знаем от З. СтояновТой вижда, че в следосвобожденска България много бързо е забравено делото на падналите за свободата и започва да издирва все още живите свидетели, записва спомените им, събира писма и  документи от тази епоха и пр. И прави всичко това по идеалистични съображения, със собствени труд и средства, понеже правителството отказва да даде каквито и да е пари за тази цел.
Така че,
З. Стоянов си е напълно коректен източник, на който дължим много от сведенията ни за ония времена. Поради същите причини И. Вазов пише своята „Епопея на забравените“ – Раковски, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст...“.   Относно манипулациите на русофилите, че няма запазени документи, написани лично от ръката на Левски, относно изказванията му за любимата им Русия: Те, като комунисти в по-голямата си част, отлично помнят времената, когато стояха с тефтерчета пред църквите по Коледа и Великден, за да записват кой влиза вътре. Впоследствие хората бяха викани в МВР и им се случваха разни лоши неща. Времената вече се промениха и същите тези русофили-комунисти, сега са в църквите на челно място. Навярно са повярвали в Господ – не, че сляпо копират поредната мода в любимата им Русия. И щом ще признаваме за истина само това, което е написано лично от ръката на тоя или оня, как така се кръстят и кланят пред Библията и Евангелието? Знаят ли те, колко века Библията е предавана устно от поколение на поколение, докато бъде оформена като книга?  Знаят ли те, колко време след разпъването на Христос, случката се е преразказвала от уста на уста, докато е записана като Евангелие – 50 години! И колко преписа от различни хора имат тези свети книги, докато стигнат до нас? Другари, какво стана – къде са оригиналните източници, на които толкова държите, когато ви изнася? Къде са текстовете саморъчно написани от Мойсей, Христос или някой от учениците му? Ама пак си ходите на църква, кръстите се, а вкъщи си пазите партийните книжки и с носталгия си спомняте за времената, когато взривявахте църквите или ги превръщахте в обори и складове.

Относно учудващата набожност, отскоро обзела комунистите, и на какво са способни те, за да запазят привилегиите и властта си, е казано от Спас Темелков още през далечната 1962 година:
виж тук: 
https://www.vbox7.com/play:255dbb7a0e 
или тук: https://www.youtube.com/watch?v=FO9n4mMMyQs

                                    „Св. Неделя“ (Св. Крал) отвътре след атентата
            image

На Велики четвъртък – 16 април, 1925 г. русофилите-комунисти извършват това „богоугодно“ деяние – взривяването на църквата „Света Неделя“. Убити са 213 и ранени 500 българи в името на имперските амбици на болшевишка Русия.   Те не са се разкаяха! Те не се извиниха! И остават солидарни с изявлението на един от техните лидери – Ние българските комунисти поемаме вината само с мезетата.“



Гласувай:
4
4



1. ok3223 - Тъпо, тъпо, много тъпо,
28.06.2016 18:02
Написано е, от платен тъпак.
Струвал им е доста скъпо,...
явно чичото не е глупак.

И живее, дебелее,
и въшлясал от пари.
Сълзи крокодилски лее,
истината, истините позори.
цитирай
2. podvodni - Опаланка, още един тъпак който е бил ...
28.06.2016 22:45
Опаланка, още един тъпак който е бил за гъби когато се доказа, че всичките тези "документи" са чиста проба големи менти.
Абе аланколу, схващаш ли каква идиотия е написаното в тези редове? Първомка, "писмото" на Н. Игнатниев, който е руснак, е писано на ....... Френски !?!?!?! Майтап !!
А самият, кош коджа ми ти ГРАФ се подписва с простичкото Н.Игнатиев, а даже във френската версия само Игнатиев. И то без да си изброи титлите и длъжностите които заема него време !!!!! Това даже и най простият благородник от Ботсуана няма да си го позволи, пък камо ли ГРАФ от Имперска Русия !
А онова " който ни освобиди ....бля, бля, бля" може наистина да го е писал З Стоянов, при положение, че носи Интернетският аватар - Чергар, блог в нета и е драскал между 2010-та и 2016-та година.
Но не искам да те обезкуражавам - дерзай, разбивай петата русофилска колона и се наслаждавая на смеха и присмеха на публиката!
цитирай
3. oranjevia - Френският тогава е бил нещо като ...
01.07.2016 09:10
Френският тогава е бил нещо като английския днес -международен език,използван за дипломация.
Когато се подписваш като слуга на султана, не се титуловаш граф и всичките там величия.
Целта на руската дипломация и политика още от времето на Екатерина е възтановяването на Византия на територия на днешна европейска Турция с проливите,днешни Гърция,България и Румъния,а не освобождението на българите.Сърбия не е включена в тази схема.Затова Русия не допуска създаване на голяма българска държава на Балканите и участва в разни Райхщатски споразумения и Берлински конгреси ,а после се оправдава с хищния Запад.
Във връзка с това е движението на фанариотите ,което е движение за възтановяване на Византия ,а не на Гърция.Онзи гръцки поп ,който изгаря българската патриаршеска библиотека в Търново му е фен и член.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: encho1
Категория: История
Прочетен: 164127
Постинги: 38
Коментари: 30
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31