(продължение)

Това същество именуващо се Петко Бочаров 36 г. е донасяло на ДС!

http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_служители_и_сътрудници_на_Държавна_сигурност

  То (съществото) е обект на особена симпатия от мръсната болшевишка пяна, която го удостоява с наградата „Златен век“ – печат на Симеон Велики и награда за цялостен принос в журналистиката „България това си ти!“. Определят го като „герой“, „жива история и легенда“ и „един от най-желаните коментатори“. Издаваха му книгите, правеха за него филми в които той е положителния герой. За малко да го изкарат и национален герой! Ахкаха, охкаха, ръкопляскаха ... изобщо – голяма свинщина. Наричат го „доай­ен на българската журна­листика“. Всъщност „доай­енът на българската журна­листика“ е доайен и на аген­тите на ДС. Членува в българо-съветското дружество и социалдемократическата партия, която се влива в БКП през 1948 г. Без някой да го е търсил, отива сам и се предлага за агент на Държавна Сигурност, а след това пише десетки томове с доноси. Написал е 1726 страници с доноси! Голямо писане е паднало. В характеристиката му е отбелязано: „Обектът има слабост да се нагажда, приспособява и сервилничи“. Донася за кого ли не! Донася за брат си, че имал намерение да остане зад граница като невъзвращенец, след като му бъдело разрешено да отиде на временно посещение. Брат му също е агент („Бойко“) на ръководство в Първо у-ние на ДС. Донася и за съпругата  си – Ружа Бочарова (която също е агент). Издейства протекция от ДС за решаване на дребни битови проблеми и уреждане на кариерата си: от спор със съседите, снабдяване с дом. телефон, до лансиране за кореспондент на „Асошиейтед прес“.   Разписка за получени от П. Бочаров пари от ДС под псевдоним „Борисов“

  Отначало се опита да се изкара репресиран от комунистическата власт, която го била вкарала в затвора. После се оказа, че е най-обикновен криминален престъпник, осъден през 1948 г. за даване на подкуп на следовател. Бочаров казва: „Всеки, който е ставал агент на ДС по времето на комунизма, е имал право на избор. Но ако аз не бях станал, сега щях да съм скот или някакъв там майстор.“ Дали нагаждаческият му мозък е осъзнавал, че той и такива като него цял живот са били скотове. Ако не беше станал доносник, щеше да си остане човек. ДА, АМА НЕ! Той е направил своя избор за да намери „на хляба мекото и на работата лекото“. Не, Бочаров не е скот, което ще рече животно! Той е човек, който съзнателно е избрал да бъде скот, защото си е знаел „колко пари струва“ и дори като „някакъв там майстор“ пак щеше да си е същият човешки отпадък.   Всъщност да се сравнява Бочаров (и такива като него) с животно (четирикрако) е несправедливо за самите животни, защото те са върха на еволюцията за своя си вид. А, двукраките „животни“ притежаващи разум  и (въпреки това) доброволно станали скотове, се явяват сгрешената генетично утайка на Homo sapiens т.е. деградати! Доносникът дори се опитва да се изкара герой, като се хвали, че видите ли той – големият патриот на милиционеро-социалистическа България имал възможност да остане на Запад, но все пак се завърнал. Че, как няма да се завърне! Какво ще правят той и такива като него на Запад? Ами, че нали там щеше му се наложи да работи и както самият той си го казва: „Ако не бях станал агент на ДС, сега щях да съм скот или някакъв там майстор.“ Или казано по друг начин – има ли ДС (и останалата свинщина на болшевико-социалистическата система) – има и „петко-бочаровци“. Там те ще папкат и акат на завет, под крилото на Партията-майка. Ще папкат от хляба ни и ще акат в душите ни! Няма ли ДС и пр. свинщини на комунизма – няма да ги има и „Петко Бочаров и сие“. Той и другите юнаци като него – олицетворение на ПОДМЕНЕНИЯТ РАНГ в обществото ще отидат на дъното, където и е мястото на утайката. Там едни ще копаят канали, други ще чистят клозети, трети (на магистралата) ще правят ми - - ти. Защото те са си такива! А, и не са гнусливи.  

„Кучето казало – „въпрос на вкус“ и си облизало задника“ (народна поговорка)  

„Баща си и майка си не можеш да избираш, но кой да ти е приятел зависи само от теб.“ (народна мъдрост)  

Питат ли ме дей зората... и шат, да стиснем на доносника ръката.
 

Питат ли ме дей зората... и шат, доносникът по студията.


Питат ли ме дей зората... и шат, доносникът по студията.   
Димитър Цонев (Пъпеша) през 1990 г. е командирован в Швейцария като официално е кореспондент на „София прес“, но изпълнява задача за търсене на изнесените от фамилия Живкови богатства (проект на П. Младенов, А. Луканов, и Л. Гоцев – и тримата върли комуняги), като резултатите от работата му се докладват от резидентурата на ПГУ-ДС в Женева, където го смятат за „другар“.
(„…другарят Димитър Цонев от „София прес“ се срещна...“)   Цонев отрича да е агент! Че, какъв е тогава? В публичното пространство името на Д. Цонев се споменава и като член на масонска ложа.

 
  Горещият поклонник на П. Бочаров – Д. Цонев в „Козлодуйското атомно“ предаване на „Ку-ку“, което предизвика паника в цялата страна.

  Питат ли ме дей зората... и шат, доносникът по студията.



Горещият поклонник на П. Бочаров – Б. Василев като репортер на „Ку-ку“.  

Тук ще ви представя малка изненада в стил „гледам и не вярвам на ушите си“. В унисон със своята природа, точно описана в характеристиката от водещите му офицери (виж по-горе), доносникът с фина врътка подлага крак и на събралите се около него клакьори. Самият доайен на доносниците се изказва в подкрепа на моето твърдение, че страната ни е залята от мръсна болшевишка пяна, като при него липсва единствено думичката „болшевишка“. Ще рече човек, че някой е изплагиатствал нещо, ама аз от него ли, той от мене ли – абе, казва ли ти някой? Виж тук: https://youtu.be/0rImyQpjPfo   

Здравей, как си многозаслужил доноснико, как, добре ли я караш? Пазиш ли още писалката с която разби, толкова много човешки съдби? (за да я поставим в музея до тефтерчето на Левски)

 
След като човек види всичките тези ръкостискания, поклони и добронамерени усмивки, няма как да не се сети за народната мъдрост: „Кажи кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си и ти “    След всичко казано (и показано) дотук няма как да подминем и юнаците от печално известното предаване „Ку-ку“, чийто метастази вече са разпръснати навсякъде из медийното ни пространство. Да, казвам метастази, защото това нещо се разви и разпространи със скоростта на злокачествен тумор. Кой всъщност го създаде и ако се е появило спонтанно (пълна глупост), защо няма и други подобни нему творения? Както винаги реалността се оказва жестока и отблъскваща. За да стане по-ясно за какво иде реч ще трябва да се върнем в годините, когато БКП (обявена със закон за престъпна организация) се зае с трансформирането на властта с цел да я запази в условията на създадената пак от нея лъжедемокрация. Властта на всяка цена – това е мотото на комуниста. "Лъжи, мами, ако се наложи пускай кръв, но задръж властта"   В. И. Ленин   За целта се започна раздаване на открадната „народна пара“ в куфарчета на „наши хора“. С тези пари Партията - майка си закупи политици, магистрати, журналисти, бизнесмени, общественици и пр. За подсигуряване срещу каквато и да е реакция или съпротива се създадоха т. нар. „мутри“, които с бухалките си всяха страх и ужас  в обществото. Но, трябваше да се създадат и т. нар. „медийни бухалки“, които да заменят амортизираните и компрометирали се вече стари (журналистически) „муцуни“. За справка – кой смени дългогодишният водещ на предаването „Панорама“ И. Гарелов (с агентурно име Талев)? Е, как кой – едно от „нашите“ момчета от проекта „Ку-ку“. Едва ли някой би се съгласил (колкото неинформиран и наивен да е той), че на подобна позиция може да бъде назначен случаен, непроверен човек. Партията - майка никога не би допуснала това!   А, какво е проектът „Ку-ку“? Той е заченат в идеологическия отдел на ЦК на БКП (което и самите“кукувци“ не отричат) като средство за овладяване на медийното пространство. За целта трябваше да се подберат хора (от периферията), готови в името на собственото си „папкане и акане“ да станат марионетки в ръцете на този, който държи „хляба, ножа и сиренето“. Или казано по друг начин бяха нужни хора, които се явяват като резултат от целенасочено извършваната от комунистите ПОДМЯНА в обществото. И ги подбраха – набедени „артисти“ (от кукления театър), учили-недоучили пишман музиканти (кючеклии), недоучили „режисьори“ (кандидат пандизчии), пишман „журналисти“ (израснали по почивните станции на БКП) и все такива „отбор юнаци“. Но, най-важното е, че са отгледани и възпитани в комунистически дух и още в ученическа възраст се изявяват като отрядни председатели на класа, по-късно и като комсомолски секретари и пр.   Най-издигналият се впоследствие „кукувец“ си спомня как е продавал мартеници в подлеза на ЦУМ и живял в апартамент (под наем с други, такива като него) в който след като задръстили тоалетната, им се наложило да припкат като сърнички до най-близката обществена такава.  „Абе, циганска работа“ – ще каже някой, но няма да е справедливо, защото това го няма вече дори и при циганите. Какъв човек трябва да си, че да живееш в апартамент с пълна до горе тоалетна, да дишаш смрадта ден и нощ, но да не направиш нищо по въпроса, само за да не се „минеш“. Сещайте се от каква социална прослойка произхождат тези „другарчета“ и какво (пази Боже) са научили те от своите родители.  „Нашенецът най-много го е страх да не изстине и да не се мине“ (народна мъдрост)   Друг един фъфлещ „отворко“, последният комсомолски секретар на Журналистическия факултет (и отявлен русофил), превъзнасян като „двигател и основен идеолог“ на „Ку-ку“, „Му-ку“ и останалите тем подобни мутации, през 1989 г. (т.е. когато БКП падна от власт), подобно на много други комунистически отрочета си „би камшика“ и замина на Запад. Постоя там известно време и усети, че не му се получават нещата и също като своя кумир в живота и журналистиката (П. Бочаров) се завърна в милата ни Родина. В залятата от мръсна болшевишка пяна мила Родина. А, и  татенцето му казало – „Връщай се, тук става интересно, тук сега започва всичко“. А, бащата на фъфлещия „отворко“, като дърт комуняга, врял и кипял в комунистическата кочина ги знае много добре тия работи. Ако не ги знаеше, щеше ли цял живот да се изхранва с писане на глупости и простотии, за които да бъде награждаван и поощряван от върхушката на БКП? Както и да е, но по съвет от „баща“-та, „син“-ът се завърна и се почна една... – вестници, списания, радия, кина, телевизии, партии и още какво ли не – абе, „ум да ти зайде, чене да ти висне“! Дааа, друго си е да плуваш в родната мръсна болшевишка пяна, в която си израснал и „първо мляко засукал“. Голямо самочувствие, голяма наглост! Ще рече човек, че става дума за световноизвестните Дюма – баща и син, а не за „дупката на геврека“, което е доста подходящо определение за Аллю Уллю-баща и Суллю Пуллю-син. И ако перифразираме известния израз на доайена на журналистите и доносниците в България, ще кажем – Син, син, ама червен. Това дали ще е син, червен, зелен или пембен, зависи от този който ще плати най-много. Хамелеоните, изплували от мръсната болшевишка пяна имат много цветове и много господари. А, сещате ли се какво щеше да стане с „фъфльо“ ако беше останал на Запад? Ами същото каквото щеше да стане и с кумира му Петко! Според мен най-вероятно (за това стана дума и по-горе) на някоя магистрала щеше да хване мазоли на устата. А, вие как смятате? Дааа, ама Неее, усетиха се те и двамката и се завърнаха, защото само тук може да им минават тарикатлъците и номерата.   В началото творението на идеологическия отдел на ЦК на БКП си вършеше „добре“ работата и се ползваше с протекции от началството. Във всяка „бяла“ държава тия юнаци щяха да трият наровете в затвора за създаване на паника сред населението с фалшива информация за авария в АЕЦ Козлодуй. В „бяла“ държава – да, но не и у нас! И в крайна сметка продължилият три години процес за „Козлодуйското Ку-ку” се оказа фарс в който Партията-майка си опази мръсната пяна!   Но се оказа, че на проекта „Ку-ку“ не му било писано да се развие докрай, както се казва „по сценарий“. Направеният от комунистите подбор на хора (с описани по-горе произход и качества) им изигра лоша шега. Стана така, че тези не много гнусливи хорица, подтиквани от конформистката си природа и усетили слабостта на създателите си, се отделиха от тях и започнаха да работят за своя сметка. Те като един медиен Франкенщайн, подобно на оригинала се опълчиха срещу тия, които ги създадоха.   Добиват популярност чрез уж хумористични скечове, които всъщност са си най-обикновено просташко оплюване и подигравки в махленски стил. Впоследствие доизпипват нещата и ги превръщат в поръчкови кампании за омаскаряване на общественици и политически лица, (станали неудобни на този, който плаща най-много) с цел съсипване на репутацията им и невъзможност за по-нататъшна кариера. Тези неща, за съжаление намериха (намират и сега) добър прием сред публиката от възпроизвелата се вече  в ново поколение себеподобни, мръсна болшевишка пяна.   Медийният си успех „кукувци“ осребряват и чрез продажба на цигари, вафли, течен шоколад, чипс и пр.   Създават и партия (1994 г.), като учредители са почти всички от екипа на предаването и техните близки, роднини и приятели. Явно са стигнали твърде далеч, защото през 1995 г. партията е забранена от Върховния съд. След като си нямат вече партия, „кукувци“ започват да се предлагат (за пари разбира се) на други партии. Най-изгодна е офертата на едно от многото отлюспени СДС-та – "Нов избор" (Димитър Луджев, Иван Пушкаров). Така да се каже – сергията е на пазара, чекмеджето трака, парата си върви! А, щом замириса на пари, тия комсомолци едни други набързо се изпонаритаха и "разпърдяха гърнетата", защото от малки си знаят, че:

                   „Прееби другарче“ е девизът на всяко пионерче и чавдарче“  

Правят и повторен опит (този път успешен) за участие в политиката чрез „Движение Гергьовден“. Дават „рамо“ и на едно „тяхно момиче“: снахичката на Политбюро – Кунева (Пръмова), ама съвсееем безкористно. Да не си помисли някой, че пак става дума пари – неее, няма такива работи.   Ето това представляват (описани съвсем накратко) хората измислили и разпространили чрез средствата за масова информация фразата: „Питат ли ме дей зората – шат на патката главата“ (любима песничка на залялата страната ни мръсна болшевишка пяна)  
Господи, и тия ли са българи? Колко тъжно, гнусно и жалко!   Но, стига толкова за тия. И без това твърде много време им отделихме.   И каква стана тя?... Докъде я докарахме? И как да не е тъжно, гнусно и жалко, щом „тамо де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей, тамо де се възвишава горда Стара планина и Марица тихо шава из тракийска равнина“ за гавра с чувствата на милиони българи няма да ти се случи нищо! Може да ги газиш с джипа си като вреден дивеч – пак нищо! Но, ако по погрешка вместо някой българин, сгазиш куче или котка (които носят в себе си 30 вида тении, 7 от които смъртоносни за човека) тогава тежко ти и горко. Мръсната болшевишка пяна ще се активира и ще те посочи като най-големият престъпник сред престъпниците. Същото ще ти се случи ако кажеш на някой циганин, че е циганин, на обратния че е обратен и пр.
                                                    СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Като всеко ДС ченге, а регистрираните над 1,2 милиона доносници в ДС требваше да чукат камъни по магистралитв на България, но... днес те са в Парламента, президенти, премиери и т.н. - България е в ръцете на русофилските кучки и заа съжаление нема кой да ги отстреля както направиха в Чехословакия в далечната 1989 г.

В България червената номенклатура и бивша ДС агентура продължавата да осакатяват държавата, Кеворкян и останалите ДС слухтари все още се кипрят пред екрана, а на такива като Бочаров, Иво Инджев и т.н. им беха поставили нови задачи "демократични", та затова се правят на анти-комунисти, има и наивници които и до дне им верват.

Бившето ченге е като бившата курва, то нема как да не служи на руските си государи защото се е дало клетва за верност, а тази към ДС е до гроб... Иво Инджев: анти-комунистът - какъв майтап, такива оплескани лайнари беха и Бочартов, и Цонев, и Томов, и Димитри и всички останали показали мазната си муцуна по БНТ преди 1989 г., а и след това.

Сурвакар