Постинг
25.04.2014 15:38 -
„Ботев и Левски сред най-долните и вредни фигури в нашата история” – или сбогом г-н Ифандиев!
Автор: encho1
Категория: История
Прочетен: 7509 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2016 14:49
Прочетен: 7509 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 11.12.2016 14:49
„Ботев и Левски сред най-долните и вредни фигури в нашата история” – или сбогом г-н Ифандиев!
С поместеното по-долу ще споделя с вас своето разочарование и възмущение от изживяващия се като медиен гуру политически коментатор и водещ на телевизионно предаване Георги Ифандиев. Искам да подчертая, че и аз съм следил с интерес (до сега) коментарите на Ифандиев макар, че на моменти даваше признаци за психическото заболяване юдеофобия.
Да, признавам си, успя да ме заблуди с коментарите си относно комунистите, които съсипаха страната и критиките по адрес на съвременните политици. Но се оказа, че той всъщност е човек двуличен и много внимателно подбира темите, предназначени за неговите читатели. Не споделя с тях искрено своите убеждения, както би постъпил всеки почтен човек, а възползвайки се от справедливо натрупания гняв и разочарование в хората, им предлага това, с което ще им се хареса. От вече оформената група негови почитатели, все ще се намери някой, който да предложи на тая или оная кабеларка да му даде трибуна за изява.
Да, за съжаление нещата явно и тук опират до пари! Щом е толкова искрен и безкористен и търси единствено трибуна за изява на мнението си, би могъл както мнозина други (като да речем Г. Жеков http://bezkompromisno.blog.bg/), да заснеме и качи видеозапис в Интернет. Вместо това пише дълги коментари в сайта си, като изчаква момента някоя кабеларка да му предостави видеоизява, но вече платена. Влезте в сайта му и се опитайте да копирате някакъв текст... не може нали? Защо? Ами сещайте се!.
Поведението му е доста сходно с това на недоразумението Волен Сидеров, който като водещ на даденото му по милост (за да се прехранва) предаване, по подобен начин успя да подлъже тази част от патриотично настроените българи, доколкото бе останала след многобройните омаскаряващи кампании, проведени от марксиста Желю Желев и шарената измекярска сбирщина, позната под абревиатурата СДС.
Ясно е, че безплатна супа няма и както беше казала М. Тачър „безплатно е само сиренцето в капана за мишки”. Какво имах предвид като споменах по-горе, че е двуличен човек и не споделя искрено своите убеждения с хората, които е успял да заблуди. Това, че ако разберат за възгледите му, изложени в писмо до мен, ще остане както е казано „генерал без армия”... и без парички.
Паметник – фалшивка, построен от комунистите.
Повод за да му пиша стана един паметник – фалшивка, построен от комунистите, в чест на някакви си уж починали съветски войни-овободители през 1944-1945 г. (виж „Паметниците на позора” http://encho1.blog.bg/history/2014/04/09/.1255431), за който „братушките” бяха поели инициативата в свои ръце, плащайки на частна фирма да го почисти и разкраси, т.е. след като изпонакупиха имоти у нас и си основаха своя организация, сега започват безцеремонно да се разпореждат, сякаш не са чужденци, а се намират на бащинията си!
Споделих това с Ифандиев. Получи се нещо като игра на „развален телефон” или както е казал народа – „де го чукаш – де се пука”.
„Москва е пълна с „тюбетейки” Г. Ифандиев
В отговора си, господина целенасочено подмени темата и изрази притеснение, че (явно там го стяга обувката), „Москва е пълна с „тюбетейки”.
Откъде знае? Аз, признавам си, не знам. Навярно и повечето от вас. Да не би да е ходил там или поддържа връзка с някой, който му предоставя информация. Смешен плач...! Ами ще се напълни! Защо да не се напълни? Нали винаги са били империя. И Лондон е пълен с пакистанци и др. и Париж е пълен с араби и др. и древния Рим е бил пълен с евреи и всякакви. Това е цената, която трябва да се плати! Не може да изпращаш войници мобилизирани от колониите, да се бият за теб и после да им кажеш - „Хайде бе, „тюбетейки”, отивайте си”! Щеше да е смешно, ако не беше жалко!
„Подобно на нас, Русия се обезлюдява” Г. Ифандиев
Тъй като афишира предаването си като „трибуна на свободното слово, не само в българското медийно пространство” (колко ангажиращо), аз се подведох от това и му предоставих линкове към качени в Интернет заглавия, които не могат да се закупят в книжарниците (ясно защо), а някой от тях ги няма дори в библиотеките. Да ги сподели с тези, които проявят интерес.
Отказа с наивно оправдание, а всъщност, както ще стане ясно по-долу, заради ненавистта си към повечето от авторите на тези заглавия, част от които са наши националреволюционери (с негативно отношение към Русия), а друга част директно изобличават антибългарската дейност на Русия.
Същата Русия за която Ифандиев е притеснен, че: „Москва е пълна с „тюбетейки” и „Подобно на нас, Русия се обезлюдява”.
„Най-долните и вредни фигури в нашата история” Г. Ифандиев
Ифандиев твърди за Ботев и Левски, че: „...въпросните безбожници. За мен, който съм изследвал задълбочено биографиите им, поне първите двама са сред най-долните и вредни фигури в нашата история”. Нарича ги: „садисти, главорези, крадци и българомразци, които заради пари са се поставили в услуга на чужди, враждебни на нас сили.”
Как така за пари? Да не би да притежава разписки за изплатени суми от тези мистериозни „чужди и враждебни сили”? Че, защо не ги покаже тогава?
Сещайте се! И щом твърди, че е „изследвал задълбочено биографиите им”, защо не посочи трудовете, които е публикувал по темата. Няма такива! Неподкрепените с факти опозоряващи твърдения не се ли наричат клевети?
Как така ще твърди подобни неща? Да не би някоя жена на пазара да му ги каза? Че да напише книга за това, хората ще я закупят, след като е ясно, че нищо не прави без заплащане (намеквам за сайта му). Но, преди това да е станало факт, просто да замълчи, ако има поне малко чест!
Всички правителства от създаването на Третата българска държава и до наши дни са почитали паметта на Левски и Ботев като на национални герои. На власт са били какви ли не – русофили, русофоби, земеделци, либерали, всякакви там превратаджии, комунисти и като се стигне чак до сегашните псевдодемократи. Заради противоположните си възгледи повечето от тях са се мразели, отричали са се взаимно, преследвали са се, избивали са се, но портретите на Левски и Ботев са стояли на видно място в кабинетите им. На никого не е минало през ума да ги обяви за „най-долни и вредни фигури в нашата история” (може и тук да имат пръст масоните, ръководени от световното еврейство и интернационалният талмудски елит! – любимата дъвка на Г.И.). Сигурно защото са били глупави и необразовани и ето сега се явява месията Ифандиев, за да ни светне как в същност стоят нещата. Жалка картинка! Пародия!
В коя съседна нам държава някой би се усмелил да хули своите национални герои? Къде го има това, което българомразци от всякакъв вид правят в България?
В Румъния ли? Че те се обявяват за потомци на римляните и след като усвоиха Северна Добруджа и досега някой политически кръгове претендират и за Южна Добруджа! Да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Сърбия? След като претопиха българите в Поморавието (Ниш, Пирот и пр. ...) и както е видно, доста успешно денационализираха Македония, а след това проведоха и последният в Европа геноцид, да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Гърция? Някой да е назовал главорезите андарти, избили огромен брой българи или тези, които обявиха българите в Егейска Македония за славяноезични елини, с епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Турция? Да не се връщаме чак толкова назад. След Баташките кланета, геноцида над Тракийските българи (извършен с одобрението на Москва – виж тук: http://encho1.blog.bg/history/2014/03/29/.1252195), Арменският геноцид и още какво ли не, да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Само в България го има това! Само в България може някой меко казано спорни личности като Волен Сидеров, Георги Ифандиев, Юлиян Вучков, Яни Янев, Жорж Ганчев и др. да добият популярност сред някаква част от населението. Да, не случайно казах населението, а не народа! А отговорност за това, че този народ се е превърнал в население носят редица уж български политици (не всичките масони!), активно подпомагани от гореизброените, съседни нам държави и зад които неизбежно стои сянката на Москва. Същата тази Москва, която и при царизма и при болшевиките и до днес е била враждебно настроена към България! И същата тази Москва, за която Ифандиев е притеснен, че „Москва е пълна с „тюбетейки” и че, „подобно на нас, Русия се обезлюдява”. Как така обезлюдява? Откъде знае? Може би поддържа връзка с някой, който му втълпява тези неща. Ако З. Стоянов беше между нас, навярно би възкликнал – „Не ти е чист косъма, байно. Май си застанал под сянката на страшното Трето отделение на Азиатския департамент”.
Позор! България се топи! България умира, а той плаче за Москва и Русия! Един клоун, лидер на болшевишко-русофилска партия и изживяващ се като националист вече направи сериозна заявка в наддаването... нормално е и други да се включат.
„Ако печеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.” – из писмо до П. Хитов 1868
„Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век” Г. Ифандиев
Ифандиев нарича Апостола: „главореза Кунчев” и „Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век”. Пак оная жена на пазара ли му го каза? Тук явно отново излизат тенденциозните обвинения за убийство на дете. Прави силно впечатление злобата и ненависттта с която „нерязаните турци” тенденциозно навират в очите инцидента със смъртта на (уж) 14 годишния слуга на Денчо Халача. Но нека да бъдем наясно!
Първо: това не може да се нарече предумишлено убийство, а по скоро злощастен инцидент. Инцидент в който Левски е бил принуден да действа според обстоятелствата.
Второ: за него време 14 години съвсем не могат да се отнасят за „дете”, щом на по 16 са се женели и са имали деца. И как така дете, а ще се бори с мъж, и тоя мъж да не може да му надделее и се налага Левски да се намеси? Ясно е записано – „докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми”. Така, че всеки, който твърди, че Левски е убил дете е тенденциозен лъжец и негодник.
Трето: как може да охарктеризираме този, явно доста якичък младеж, който е имал лошия късмет да се озове на неподходящото място в неподходящо време? И какво би направил всеки що годе разумен човек, когато се озове сам срещу двама въоръжени мъже? Ще започне да вика и да се бори с тях или ще ги помоли да не му причинят нещо лошо, защото парите са си пари (в случая не и негови), а животът е безценен! Нека всеки сам да прецени. Този младеж, казано на езика на сегашните младежи, се е оказал „тъпо копеле”. Какво друго е можел да направи Левски в случая, и имал ли е избор? И нека всеки сам да си отговори, как би постъпил при подобна ситуация, когато трябва избира между собствената си смърт, и тази на един тъпак, явил се в неподходящото време? Коментарът става излишен!!! (...”А то доде напред момчето, посрещна го другарят ми, надади вик: тичяйте хора! На която стърна бях в дворат, докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народат посоката на гласат, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече, ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи”...) До тук приключваме с версията за „детето”, и сега става още по-интересно! Става ясно, че тя е измислена от „майсторите на лъжата”, за да набедят Левски в грозно деяние като „детеубийство”, с което се цели неговото омаскаряване и сатанизиране! Оказва се, че това „дете” е Стойчо Гиргинов на 24 години (не на 14!!!). И, че това „дете” – 24 годишен здравеняк е стискал Левски за гърлото! Това обяснява написаното по-горе недоумение относно – („как така дете, а ще се бори с мъж, и тоя мъж да не може да му надделее” – „докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми”), но сега всичко си идва на мястото. (за подробности виж тук:http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1700388) Четвърто: – квалификацията „кръстник на мутрите през ХІХ век” в случая, може да бъде сътворена само от извратения мозък на тенденциозен лъжец и негодник. Да не би Левски за себе си да е вземал тези пари. Който си направи труда да погледне в тефтерчето му, ще види, че е водил отчет до последния грош – „за ябълки - еди колко си гроша” и пр.
С това считам въпроса за приключен!!!
„Който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство.” В. Левски
Руското разузнаване прави опит да бъде вербуван Васил Левски, който е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Левски категорично отказва. Хитов – приема.
Дяконът Левски има категорично мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби”. Това му коства скъпо – по късно граф Н. Игнатиев не само, че не го спасява, но и насочва турската власт към изграждането на криминален профил на процеса срещу Васил Левски.
Щом не служи на Русия – трябва да бъде омаскарен и унищожен! От там вече поемат храчкаджийте с обвинения, че Левски убил дете (което не е вярно), че е „главореза Кунчев”, „Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век”!
Връзката им с Русия е толкова очевадна, че само слепец не би я видял!!!
По горе казах, че Ифандиев е човек двуличен и спекулира с фактите (позовава се на нещо, което уж прочел в книга на Панайот Хитов), като избирателно изнася само това, което му отърва и в същност по този начин манипулира тези, които са имали наивността да му се доверят. Защо ли твърдя това? Защото ако не беше така, трябваше да каже, че неговия (уж) „свидетел” П. Хитов, на когото се позовава в клеветите си за Левски, е бил: Шпионин на руското имперско военно разузнаване! Сръбски шпионин! Масон в сръбска ложа! Точно това са му отговорили от Народното събрание, когато е писал писмо до княза, за да иска пенсия. А защо Ифандиев вярва и се позовава на (уж) ненавижданите от него масони? Да не би нещо...? Не, не искам да си го помисля дори... но в същност, знае ли човек! Не знам какво по-точно е чел Ифандиев, но ето какво пише Панайот Хитов за своя знаменосец: „Левски беше, разбира се, байрактар на четата, която през най-гъсто населените с турци места (разградско, осман-пазарско и пр.) нагази в Балкана. Той беше човек неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничко нещо към което имаше страст бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец.” Ех, Ифандиев, Ифандиев!!! Ето какво казва З. Стоянов за Ифандиевия „свидетел”: „Помня, когато Панайот пишеше от Белград до русчукския комитет, във всяко писмо загатваше: „Нужно е да се поразмисли за избиранието на един народен главатар.” ; „Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!” ; „Панайот Хитов, след като накара комитета да му купи оръжие, първо качество, скъпи бинокли, тасче с изкуствена машинка, да пие на Балкана вода и пр.,стана невидим из Румъния”.
Ибрик – любим инструмент на тези, които са се чувствали добре под властта на шериатска Турция, и за които плаче Ифандиев.
А относно смешния плач на такива като Ифандиев, за наказаните със смърт от революционерите, както тогава са ги наричали „издадници”, „еветчии”, „ибрикчии”, „турски мекерета”, „нерязани турци” и пр. отново ще цитирам З. Стоянов, който с два реда затваря устата на демагозите: „Човеколюбие и бунтовничество са идеални работи, но да ги четеш по бялата книга, а не да ги практикуваш в Борованската кория”.
„...и ако пристъпя тая моя клетва, то нека това оръжие да ми е съдникът и да ме разкъсат вълците на сто парчета. Заклех се!”
(част от клетвата произнасяна при встъпване в Комитета)
За кого в същност са надали вой Ифандиев и пр. ревльовци?
Ето за кого – дяконът Паисий, наместник на ловешкия митрополит, е уличен в измяна и Димитър Общи го екзекутира в Орхание. На другия ден той докладва за стореното в писмо до Левски: “Посред нощта по 4 часа ударих черна душа владишка Дяконо шпионин! 2 часа живел па е пукнал сос 2 куршума сам го наранил”.
В Лясковец е заклан Васил Козлев - ненавиждан местен чорбаджия и заклет враг на делото. И все такива...
Ифандиев твърди, че: „българите не са имали право да носят оръжие – една уникална, неразбрана и неоценена привилегия”
Как така ще се слага знак на равенство между отнемане на права (репресия) и привилегия (придобивка, бонус)!!! Не знам с колко изкривена психика (за да не кажа друго) трябва да е човек, за да твърди подобно нещо (т.е. дървено желязо!) Това се лансира от една маргинализирана групичка (от хора с болшевишко-комунистическо образование), която смята за вредни революционните борби за освобождение на България.
За да не излезе, че нападам лично (и само) Ифандиев, ще ви запозная накратко с една популярна персона – доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. І ст. (1980), академик на БАН (2004), с повече от 20 престижни награди, между които орден „Кирил и Методий” І степен (1989) и орден „Стара планина” І степен (1999) и пр. Казва се Вера Петрова Мутафчиева, вербувана на 1.08.1969 г. и регистрирана на 23.09.1969 г. като агент на ДС – І отдел на VІ управление (политическата полиция на БКП). Псевдонима и е „Атанас”, а личното и работните и дела към 24.01.1990 г. възлизат на 4 тома !!! (голямо писане е паднало!). След смъртта и (09.06.2009), на 13.07.2009 г. ПРАХЪТ И Е РАЗПИЛЯН В ЕГЕЙСКО МОРЕ.
Да, точно така! В ЕГЕЙСКО МОРЕ! Ни над Рила! Ни над Пирин! Ни над горда Стара планина! Ни в Марица, де тихо шава из тракийска равнина! Ни де се белий Дунав лей!
Ни, де от изток Черно море, се бунтува и светлей! http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_служители_и_сътрудници_на_Държавна_сигурност
На сайта и, с дата 22.06.2004 е поместено интервю, в което излага някой свои виждания относно идеята за паметник на Сюлейман паша и пр.
http://www.veramutafchieva.net/interview_arch_bg.php?newsID=93
Да поясня за тези, които не знаят, че доносниците от ДС, никога не казват „Аз чух” или „Аз видях”, а „Един мой познат чул това, видял онова” и пр. И в този ченгесарски стил, Мутафчиева казва: Снощи една млада историчка, много квалифицирана, ходи по цял свят, ми каза: "Представи си един народ, който 500 години не е дал един свой син за войник, оставен е върху земята си със собствеността си, върху своя чифлик, както са го наричали. По това време турците тичат от Иран до Виена напред-назад и дават кървава жертва всяка година. Ние сме успели да съхраним своя жизнен материал."
Веднага си проличава комунистическия начан на мислене за хората, като за материал!!! Едва ли облъченият и мозък би проумял, че за човека не е достатъчно само да се съхрани, че той има и душа, а и желае да е свободен, а не да живее, като едно добре хранено прасе в кочина. И какво излиза: според нея турците са подложени едва ли не на геноцид, докато българите са си гледали кефа?!!!
Каквито ни историците – такава ни и държавата!
Аман от умствено осакатени неграмотници, с докторски и професорски титли!
Как така, да не сме давали войници?
В същност, може и да не сме дали, защото сами са си ги вземали, без да питат, мъжките деца за еничари!
Християнски деца взети за еничари. Кръвен данък (девширме) т.е. вземане на мъжки деца от християнски семейства, за да бъдат обучени за еничари! Набирането става отначало през 7, после 5 или 3 години, а през ХVІ век – всяка година. Засяга от 1/10 до 1/5 част от подрастващото мъжко население (от 10% до 20 %) и продължава до 1826 г., когато е разпуснат еничарският корпус т.е. 50 – тина години преди освобождението на България!!! Явно, че за агент „Атанас”, това перманентно кръвопускане (почти 450 г.) е т. нар. „съхраняване на жизнения материал”!
Нямаше ли кой да каже на тази „историчка”, с комунистическа мъгла в главата, че тогава хората не са се делели чак толкова на турци, българи и т.н., а на правоверни (мюсюлмани) и неверници (християни). На война са ходели не турци, както внушава пишман историчката, а мюсюлмани от всякакви етноси. И воденето на война, т.е. свещенна война (джихад) с неверниците, е не някакво наказание (както си мисли пишман историчката), а свещен дълг и привилегия за мюсюлманина. Тя се води в името на Аллах и за прослава на Падишаха, за да бъдат отвоювани нови земи от неверниците. Всеки убит в битка, отива веднага в рая, представя се пред Всевишния и сяда от дясната му страна, където го чака вечно блаженство в компанията на 77 девици. Така, че това не е наказание, а върховна привилегия, недостъпна за неверниците. Те трябва да обработват земята, да произвеждат блага и да плащат данъци. Да раждат още неверници, които също да плащат данъци. И да не бъдат обучавани във военно дело и да нямат право да носят оръжие, за да не го използват срещу правоверните. Така че, „другарката-академик” спестява истината, като не казва кой е поемал финансовата тежест на тези непрекъснати войни, които по собствените и думи се водят „всяка година”. Лесно ли се финансира една война? А десетки войни??? Християнското население е трябвало с труда си да изхранва не само себе си и държавната администрация, а и цялата многочислена фанатизирана и похотлива измет (с мераци за вечно блаженство в рая), която както тя се изразява „тича от Иран до Виена насам-натам”. И да плаща всякакви данъци, като поголовния данък за неверници (джизие), извънредния военен данък (авариз), превърнат постепенно в ежегоден – пари в брой, изземване на храни и занаятчийски произведения, принудителна работа и реквизиции на коли и добитък и т.н и т.н.
Ето за какво на християните е ЗАБРАНЕНО да притежават оръжие и което е привилегия, според Ифандиев.
В Османската империя, в която основният закон е бил шериата, т. е. на първо място е мъжът мюсюлманин, на второ място е жената мюсюлманка и след това, като трето качество идва християнското население, на което като на гяури (неверници) е забранено, подчертавам ЗАБРАНЕНО да носят оръжие т.е. отнема им се правото, а и възможността да се защитят, дори когато им е застрашен живота и този на техните семейства.
В момента българската полиция (в същност милиция) има същото отношение към гражданите (но не и към комунистите), които искат да притежават оръжие за самоотбрана.
Ифандиев, явно под въздействието на такива, като агент „Атанас", се опитва да внуши колко добре са живеели българите в Османската империя, и в типично негов стил спекулира с термина „турско робство”. Той твърди, че (отново) тайни и мистериозни сили са заблудили съвременните българи, „че, сме били под турско робство” и „че, дедите ни са били роби”.
За какво тогава, са се вдигали многобройните бунтове и въстания, повечето от които със селски характер? От добро ли?
Да оставим настрана, масовото продаване на българи в робство при завладяването на България от османските турци, което е стигнало почти до колапс. Да оставим настрана и вземането на деца за еничари, продължило до 1826 г. На кого друг, освен на роба и на животното, може безнаказано да отнемеш детето? Да оставим настрана и насилственото ислямизиране (потурчване) на българи, продължило под различни форми през цялото време, чак до Освобождението. И тъй като Ифандиев твърди, че е вярващ християнин, нека попита който и да е свещенник, има ли българи, пострадали от турска ръка и канонизирани за светци и мъченици и как по-точно са били умъртвени и за какво.
(виж тук: http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Georgi_Sofijski_Novi.htm) Да, разбира се, българите не са били роби в смисъла на такива, каквито ги знаем, да речем от филма „Спартак” и каквито ги е имало в древността. Но този народ, който, както стана ясно по-горе, с труда си е издържал Османската империя, не е бил доволен от социалното си положение. Народ работлив, замогнал се с труда си, въпреки многобройните данъци. Народ, който строи училища и читалища за да образова своите деца. Народ християнски, който се сравнява с другите народи от християнска Европа и не е съгласен „турчин да беснее над бащиното му огнище”. И как да са съгласни, тези вече заможни и образовани българи, да се примиряват с положението си на трето качество хора. И да свалят шапка пред неграмотни, фанатизирани диваци. По него време, според законите на шериата, живота на неверника-християнин е струвал колкото живота на едно пиле! Народ, който не е роб в буквалния смисъл на думата, но описва положението си като „ЧЕРНА РОБИЯ”. Народ, който иска да е сред другите европейски народи, а не да стои „поробен” от доминиращия ислямистки елемент в Османската империя. Народ, който ще излъчи свои водачи от по-будните си синове, които да го поведат в борбата му за граждански и политически свободи!
Народни будители
Тъй като Ифандиев пропусна да спомене и за други „уникални” и „неоценени” привилегии, аз ще му ги припомня.
Привилегията Девширме – да ти вземат детето за еничарин.
Привилегията Диш хакъ, т.е. зъбен данък, което ще рече, че християнина неверник, като трето качество човек, трябва да плати известна сума пари на правоверния мюсюлманин, след като го нахрани, за това, че е благоволил да си търка зъбите в презряната му храна.
Привилегията Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
Привилегията Ресм-и агъл – данък за кошара.
Привилегията Ресм-и асияб – данък за воденица.
Привилегията Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Привилегията Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Привилегията Ресм-и гиях – данък за сено.
Привилегията Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Привилегията Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
Привилегията Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Привилегията Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
Привилегията Ресм-и отлук – данък върху пасище.
Привилегията Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот.
Привилегията Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
Привилегията Ресм-и ханазир – данък върху свине.
Привилегията Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.
Привилегията Беглик – данък върху овцете и козите в натура или пари
Привилегията да те псуват в лицето и да те наричат гяур, пезевенк и пр.
И още много други привилегии...!!!
Въобще много привилегии е имало за българина през ония блаженни според "Ифандиев и сие" времена.
Паметник – фалшивка, построен от комунистите.
Повод за да му пиша стана един паметник – фалшивка, построен от комунистите, в чест на някакви си уж починали съветски войни-овободители през 1944-1945 г. (виж „Паметниците на позора” http://encho1.blog.bg/history/2014/04/09/.1255431), за който „братушките” бяха поели инициативата в свои ръце, плащайки на частна фирма да го почисти и разкраси, т.е. след като изпонакупиха имоти у нас и си основаха своя организация, сега започват безцеремонно да се разпореждат, сякаш не са чужденци, а се намират на бащинията си!
Споделих това с Ифандиев. Получи се нещо като игра на „развален телефон” или както е казал народа – „де го чукаш – де се пука”.
„Москва е пълна с „тюбетейки” Г. Ифандиев
В отговора си, господина целенасочено подмени темата и изрази притеснение, че (явно там го стяга обувката), „Москва е пълна с „тюбетейки”.
Откъде знае? Аз, признавам си, не знам. Навярно и повечето от вас. Да не би да е ходил там или поддържа връзка с някой, който му предоставя информация. Смешен плач...! Ами ще се напълни! Защо да не се напълни? Нали винаги са били империя. И Лондон е пълен с пакистанци и др. и Париж е пълен с араби и др. и древния Рим е бил пълен с евреи и всякакви. Това е цената, която трябва да се плати! Не може да изпращаш войници мобилизирани от колониите, да се бият за теб и после да им кажеш - „Хайде бе, „тюбетейки”, отивайте си”! Щеше да е смешно, ако не беше жалко!
„Подобно на нас, Русия се обезлюдява” Г. Ифандиев
Тъй като афишира предаването си като „трибуна на свободното слово, не само в българското медийно пространство” (колко ангажиращо), аз се подведох от това и му предоставих линкове към качени в Интернет заглавия, които не могат да се закупят в книжарниците (ясно защо), а някой от тях ги няма дори в библиотеките. Да ги сподели с тези, които проявят интерес.
Отказа с наивно оправдание, а всъщност, както ще стане ясно по-долу, заради ненавистта си към повечето от авторите на тези заглавия, част от които са наши националреволюционери (с негативно отношение към Русия), а друга част директно изобличават антибългарската дейност на Русия.
Същата Русия за която Ифандиев е притеснен, че: „Москва е пълна с „тюбетейки” и „Подобно на нас, Русия се обезлюдява”.
„Най-долните и вредни фигури в нашата история” Г. Ифандиев
Ифандиев твърди за Ботев и Левски, че: „...въпросните безбожници. За мен, който съм изследвал задълбочено биографиите им, поне първите двама са сред най-долните и вредни фигури в нашата история”. Нарича ги: „садисти, главорези, крадци и българомразци, които заради пари са се поставили в услуга на чужди, враждебни на нас сили.”
Как така за пари? Да не би да притежава разписки за изплатени суми от тези мистериозни „чужди и враждебни сили”? Че, защо не ги покаже тогава?
Сещайте се! И щом твърди, че е „изследвал задълбочено биографиите им”, защо не посочи трудовете, които е публикувал по темата. Няма такива! Неподкрепените с факти опозоряващи твърдения не се ли наричат клевети?
Как така ще твърди подобни неща? Да не би някоя жена на пазара да му ги каза? Че да напише книга за това, хората ще я закупят, след като е ясно, че нищо не прави без заплащане (намеквам за сайта му). Но, преди това да е станало факт, просто да замълчи, ако има поне малко чест!
Всички правителства от създаването на Третата българска държава и до наши дни са почитали паметта на Левски и Ботев като на национални герои. На власт са били какви ли не – русофили, русофоби, земеделци, либерали, всякакви там превратаджии, комунисти и като се стигне чак до сегашните псевдодемократи. Заради противоположните си възгледи повечето от тях са се мразели, отричали са се взаимно, преследвали са се, избивали са се, но портретите на Левски и Ботев са стояли на видно място в кабинетите им. На никого не е минало през ума да ги обяви за „най-долни и вредни фигури в нашата история” (може и тук да имат пръст масоните, ръководени от световното еврейство и интернационалният талмудски елит! – любимата дъвка на Г.И.). Сигурно защото са били глупави и необразовани и ето сега се явява месията Ифандиев, за да ни светне как в същност стоят нещата. Жалка картинка! Пародия!
В коя съседна нам държава някой би се усмелил да хули своите национални герои? Къде го има това, което българомразци от всякакъв вид правят в България?
В Румъния ли? Че те се обявяват за потомци на римляните и след като усвоиха Северна Добруджа и досега някой политически кръгове претендират и за Южна Добруджа! Да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Сърбия? След като претопиха българите в Поморавието (Ниш, Пирот и пр. ...) и както е видно, доста успешно денационализираха Македония, а след това проведоха и последният в Европа геноцид, да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Гърция? Някой да е назовал главорезите андарти, избили огромен брой българи или тези, които обявиха българите в Егейска Македония за славяноезични елини, с епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Или в Турция? Да не се връщаме чак толкова назад. След Баташките кланета, геноцида над Тракийските българи (извършен с одобрението на Москва – виж тук: http://encho1.blog.bg/history/2014/03/29/.1252195), Арменският геноцид и още какво ли не, да е чул някой да използват към своите епитетите „най-долни и вредни фигури в нашата история”, станали запазена марка на Г. Ифандиев ? Не, разбира се! Няма и да чуете!
Само в България го има това! Само в България може някой меко казано спорни личности като Волен Сидеров, Георги Ифандиев, Юлиян Вучков, Яни Янев, Жорж Ганчев и др. да добият популярност сред някаква част от населението. Да, не случайно казах населението, а не народа! А отговорност за това, че този народ се е превърнал в население носят редица уж български политици (не всичките масони!), активно подпомагани от гореизброените, съседни нам държави и зад които неизбежно стои сянката на Москва. Същата тази Москва, която и при царизма и при болшевиките и до днес е била враждебно настроена към България! И същата тази Москва, за която Ифандиев е притеснен, че „Москва е пълна с „тюбетейки” и че, „подобно на нас, Русия се обезлюдява”. Как така обезлюдява? Откъде знае? Може би поддържа връзка с някой, който му втълпява тези неща. Ако З. Стоянов беше между нас, навярно би възкликнал – „Не ти е чист косъма, байно. Май си застанал под сянката на страшното Трето отделение на Азиатския департамент”.
Позор! България се топи! България умира, а той плаче за Москва и Русия! Един клоун, лидер на болшевишко-русофилска партия и изживяващ се като националист вече направи сериозна заявка в наддаването... нормално е и други да се включат. „Ако печеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.” – из писмо до П. Хитов 1868
„Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век” Г. Ифандиев
Ифандиев нарича Апостола: „главореза Кунчев” и „Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век”. Пак оная жена на пазара ли му го каза? Тук явно отново излизат тенденциозните обвинения за убийство на дете. Прави силно впечатление злобата и ненависттта с която „нерязаните турци” тенденциозно навират в очите инцидента със смъртта на (уж) 14 годишния слуга на Денчо Халача. Но нека да бъдем наясно! Първо: това не може да се нарече предумишлено убийство, а по скоро злощастен инцидент. Инцидент в който Левски е бил принуден да действа според обстоятелствата.
Второ: за него време 14 години съвсем не могат да се отнасят за „дете”, щом на по 16 са се женели и са имали деца. И как така дете, а ще се бори с мъж, и тоя мъж да не може да му надделее и се налага Левски да се намеси? Ясно е записано – „докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми”. Така, че всеки, който твърди, че Левски е убил дете е тенденциозен лъжец и негодник.
Трето: как може да охарктеризираме този, явно доста якичък младеж, който е имал лошия късмет да се озове на неподходящото място в неподходящо време? И какво би направил всеки що годе разумен човек, когато се озове сам срещу двама въоръжени мъже? Ще започне да вика и да се бори с тях или ще ги помоли да не му причинят нещо лошо, защото парите са си пари (в случая не и негови), а животът е безценен! Нека всеки сам да прецени. Този младеж, казано на езика на сегашните младежи, се е оказал „тъпо копеле”. Какво друго е можел да направи Левски в случая, и имал ли е избор? И нека всеки сам да си отговори, как би постъпил при подобна ситуация, когато трябва избира между собствената си смърт, и тази на един тъпак, явил се в неподходящото време? Коментарът става излишен!!! (...”А то доде напред момчето, посрещна го другарят ми, надади вик: тичяйте хора! На която стърна бях в дворат, докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народат посоката на гласат, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече, ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи”...) До тук приключваме с версията за „детето”, и сега става още по-интересно! Става ясно, че тя е измислена от „майсторите на лъжата”, за да набедят Левски в грозно деяние като „детеубийство”, с което се цели неговото омаскаряване и сатанизиране! Оказва се, че това „дете” е Стойчо Гиргинов на 24 години (не на 14!!!). И, че това „дете” – 24 годишен здравеняк е стискал Левски за гърлото! Това обяснява написаното по-горе недоумение относно – („как така дете, а ще се бори с мъж, и тоя мъж да не може да му надделее” – „докато пристигна, то се вика и бори са с другарят ми”), но сега всичко си идва на мястото. (за подробности виж тук:http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1700388) Четвърто: – квалификацията „кръстник на мутрите през ХІХ век” в случая, може да бъде сътворена само от извратения мозък на тенденциозен лъжец и негодник. Да не би Левски за себе си да е вземал тези пари. Който си направи труда да погледне в тефтерчето му, ще види, че е водил отчет до последния грош – „за ябълки - еди колко си гроша” и пр.
С това считам въпроса за приключен!!!
„Който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство.” В. Левски
Руското разузнаване прави опит да бъде вербуван Васил Левски, който е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Левски категорично отказва. Хитов – приема.
Дяконът Левски има категорично мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби”. Това му коства скъпо – по късно граф Н. Игнатиев не само, че не го спасява, но и насочва турската власт към изграждането на криминален профил на процеса срещу Васил Левски.Щом не служи на Русия – трябва да бъде омаскарен и унищожен! От там вече поемат храчкаджийте с обвинения, че Левски убил дете (което не е вярно), че е „главореза Кунчев”, „Васил Кунчев е кръстникът на мутрите през ХІХ век”!
Връзката им с Русия е толкова очевадна, че само слепец не би я видял!!!
По горе казах, че Ифандиев е човек двуличен и спекулира с фактите (позовава се на нещо, което уж прочел в книга на Панайот Хитов), като избирателно изнася само това, което му отърва и в същност по този начин манипулира тези, които са имали наивността да му се доверят. Защо ли твърдя това? Защото ако не беше така, трябваше да каже, че неговия (уж) „свидетел” П. Хитов, на когото се позовава в клеветите си за Левски, е бил: Шпионин на руското имперско военно разузнаване! Сръбски шпионин! Масон в сръбска ложа! Точно това са му отговорили от Народното събрание, когато е писал писмо до княза, за да иска пенсия. А защо Ифандиев вярва и се позовава на (уж) ненавижданите от него масони? Да не би нещо...? Не, не искам да си го помисля дори... но в същност, знае ли човек! Не знам какво по-точно е чел Ифандиев, но ето какво пише Панайот Хитов за своя знаменосец: „Левски беше, разбира се, байрактар на четата, която през най-гъсто населените с турци места (разградско, осман-пазарско и пр.) нагази в Балкана. Той беше човек неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничко нещо към което имаше страст бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец.” Ех, Ифандиев, Ифандиев!!! Ето какво казва З. Стоянов за Ифандиевия „свидетел”: „Помня, когато Панайот пишеше от Белград до русчукския комитет, във всяко писмо загатваше: „Нужно е да се поразмисли за избиранието на един народен главатар.” ; „Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!” ; „Панайот Хитов, след като накара комитета да му купи оръжие, първо качество, скъпи бинокли, тасче с изкуствена машинка, да пие на Балкана вода и пр.,стана невидим из Румъния”.
Ибрик – любим инструмент на тези, които са се чувствали добре под властта на шериатска Турция, и за които плаче Ифандиев.
А относно смешния плач на такива като Ифандиев, за наказаните със смърт от революционерите, както тогава са ги наричали „издадници”, „еветчии”, „ибрикчии”, „турски мекерета”, „нерязани турци” и пр. отново ще цитирам З. Стоянов, който с два реда затваря устата на демагозите: „Човеколюбие и бунтовничество са идеални работи, но да ги четеш по бялата книга, а не да ги практикуваш в Борованската кория”. 
„...и ако пристъпя тая моя клетва, то нека това оръжие да ми е съдникът и да ме разкъсат вълците на сто парчета. Заклех се!”
(част от клетвата произнасяна при встъпване в Комитета)
За кого в същност са надали вой Ифандиев и пр. ревльовци?
Ето за кого – дяконът Паисий, наместник на ловешкия митрополит, е уличен в измяна и Димитър Общи го екзекутира в Орхание. На другия ден той докладва за стореното в писмо до Левски: “Посред нощта по 4 часа ударих черна душа владишка Дяконо шпионин! 2 часа живел па е пукнал сос 2 куршума сам го наранил”.
В Лясковец е заклан Васил Козлев - ненавиждан местен чорбаджия и заклет враг на делото. И все такива...
Ифандиев твърди, че: „българите не са имали право да носят оръжие – една уникална, неразбрана и неоценена привилегия”
Как така ще се слага знак на равенство между отнемане на права (репресия) и привилегия (придобивка, бонус)!!! Не знам с колко изкривена психика (за да не кажа друго) трябва да е човек, за да твърди подобно нещо (т.е. дървено желязо!) Това се лансира от една маргинализирана групичка (от хора с болшевишко-комунистическо образование), която смята за вредни революционните борби за освобождение на България.
За да не излезе, че нападам лично (и само) Ифандиев, ще ви запозная накратко с една популярна персона – доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. І ст. (1980), академик на БАН (2004), с повече от 20 престижни награди, между които орден „Кирил и Методий” І степен (1989) и орден „Стара планина” І степен (1999) и пр. Казва се Вера Петрова Мутафчиева, вербувана на 1.08.1969 г. и регистрирана на 23.09.1969 г. като агент на ДС – І отдел на VІ управление (политическата полиция на БКП). Псевдонима и е „Атанас”, а личното и работните и дела към 24.01.1990 г. възлизат на 4 тома !!! (голямо писане е паднало!). След смъртта и (09.06.2009), на 13.07.2009 г. ПРАХЪТ И Е РАЗПИЛЯН В ЕГЕЙСКО МОРЕ.
Да, точно така! В ЕГЕЙСКО МОРЕ! Ни над Рила! Ни над Пирин! Ни над горда Стара планина! Ни в Марица, де тихо шава из тракийска равнина! Ни де се белий Дунав лей! Ни, де от изток Черно море, се бунтува и светлей! http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_служители_и_сътрудници_на_Държавна_сигурност
На сайта и, с дата 22.06.2004 е поместено интервю, в което излага някой свои виждания относно идеята за паметник на Сюлейман паша и пр.
http://www.veramutafchieva.net/interview_arch_bg.php?newsID=93
Да поясня за тези, които не знаят, че доносниците от ДС, никога не казват „Аз чух” или „Аз видях”, а „Един мой познат чул това, видял онова” и пр. И в този ченгесарски стил, Мутафчиева казва: Снощи една млада историчка, много квалифицирана, ходи по цял свят, ми каза: "Представи си един народ, който 500 години не е дал един свой син за войник, оставен е върху земята си със собствеността си, върху своя чифлик, както са го наричали. По това време турците тичат от Иран до Виена напред-назад и дават кървава жертва всяка година. Ние сме успели да съхраним своя жизнен материал."
Веднага си проличава комунистическия начан на мислене за хората, като за материал!!! Едва ли облъченият и мозък би проумял, че за човека не е достатъчно само да се съхрани, че той има и душа, а и желае да е свободен, а не да живее, като едно добре хранено прасе в кочина. И какво излиза: според нея турците са подложени едва ли не на геноцид, докато българите са си гледали кефа?!!!
Каквито ни историците – такава ни и държавата!
Аман от умствено осакатени неграмотници, с докторски и професорски титли!
Как така, да не сме давали войници?
В същност, може и да не сме дали, защото сами са си ги вземали, без да питат, мъжките деца за еничари!
Християнски деца взети за еничари. Кръвен данък (девширме) т.е. вземане на мъжки деца от християнски семейства, за да бъдат обучени за еничари! Набирането става отначало през 7, после 5 или 3 години, а през ХVІ век – всяка година. Засяга от 1/10 до 1/5 част от подрастващото мъжко население (от 10% до 20 %) и продължава до 1826 г., когато е разпуснат еничарският корпус т.е. 50 – тина години преди освобождението на България!!! Явно, че за агент „Атанас”, това перманентно кръвопускане (почти 450 г.) е т. нар. „съхраняване на жизнения материал”!
Нямаше ли кой да каже на тази „историчка”, с комунистическа мъгла в главата, че тогава хората не са се делели чак толкова на турци, българи и т.н., а на правоверни (мюсюлмани) и неверници (християни). На война са ходели не турци, както внушава пишман историчката, а мюсюлмани от всякакви етноси. И воденето на война, т.е. свещенна война (джихад) с неверниците, е не някакво наказание (както си мисли пишман историчката), а свещен дълг и привилегия за мюсюлманина. Тя се води в името на Аллах и за прослава на Падишаха, за да бъдат отвоювани нови земи от неверниците. Всеки убит в битка, отива веднага в рая, представя се пред Всевишния и сяда от дясната му страна, където го чака вечно блаженство в компанията на 77 девици. Така, че това не е наказание, а върховна привилегия, недостъпна за неверниците. Те трябва да обработват земята, да произвеждат блага и да плащат данъци. Да раждат още неверници, които също да плащат данъци. И да не бъдат обучавани във военно дело и да нямат право да носят оръжие, за да не го използват срещу правоверните. Така че, „другарката-академик” спестява истината, като не казва кой е поемал финансовата тежест на тези непрекъснати войни, които по собствените и думи се водят „всяка година”. Лесно ли се финансира една война? А десетки войни??? Християнското население е трябвало с труда си да изхранва не само себе си и държавната администрация, а и цялата многочислена фанатизирана и похотлива измет (с мераци за вечно блаженство в рая), която както тя се изразява „тича от Иран до Виена насам-натам”. И да плаща всякакви данъци, като поголовния данък за неверници (джизие), извънредния военен данък (авариз), превърнат постепенно в ежегоден – пари в брой, изземване на храни и занаятчийски произведения, принудителна работа и реквизиции на коли и добитък и т.н и т.н.
Ето за какво на християните е ЗАБРАНЕНО да притежават оръжие и което е привилегия, според Ифандиев.
В Османската империя, в която основният закон е бил шериата, т. е. на първо място е мъжът мюсюлманин, на второ място е жената мюсюлманка и след това, като трето качество идва християнското население, на което като на гяури (неверници) е забранено, подчертавам ЗАБРАНЕНО да носят оръжие т.е. отнема им се правото, а и възможността да се защитят, дори когато им е застрашен живота и този на техните семейства.
В момента българската полиция (в същност милиция) има същото отношение към гражданите (но не и към комунистите), които искат да притежават оръжие за самоотбрана. 
Ифандиев, явно под въздействието на такива, като агент „Атанас", се опитва да внуши колко добре са живеели българите в Османската империя, и в типично негов стил спекулира с термина „турско робство”. Той твърди, че (отново) тайни и мистериозни сили са заблудили съвременните българи, „че, сме били под турско робство” и „че, дедите ни са били роби”. 
За какво тогава, са се вдигали многобройните бунтове и въстания, повечето от които със селски характер? От добро ли?
Да оставим настрана, масовото продаване на българи в робство при завладяването на България от османските турци, което е стигнало почти до колапс. Да оставим настрана и вземането на деца за еничари, продължило до 1826 г. На кого друг, освен на роба и на животното, може безнаказано да отнемеш детето? Да оставим настрана и насилственото ислямизиране (потурчване) на българи, продължило под различни форми през цялото време, чак до Освобождението. И тъй като Ифандиев твърди, че е вярващ християнин, нека попита който и да е свещенник, има ли българи, пострадали от турска ръка и канонизирани за светци и мъченици и как по-точно са били умъртвени и за какво.
(виж тук: http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Georgi_Sofijski_Novi.htm) Да, разбира се, българите не са били роби в смисъла на такива, каквито ги знаем, да речем от филма „Спартак” и каквито ги е имало в древността. Но този народ, който, както стана ясно по-горе, с труда си е издържал Османската империя, не е бил доволен от социалното си положение. Народ работлив, замогнал се с труда си, въпреки многобройните данъци. Народ, който строи училища и читалища за да образова своите деца. Народ християнски, който се сравнява с другите народи от християнска Европа и не е съгласен „турчин да беснее над бащиното му огнище”. И как да са съгласни, тези вече заможни и образовани българи, да се примиряват с положението си на трето качество хора. И да свалят шапка пред неграмотни, фанатизирани диваци. По него време, според законите на шериата, живота на неверника-християнин е струвал колкото живота на едно пиле! Народ, който не е роб в буквалния смисъл на думата, но описва положението си като „ЧЕРНА РОБИЯ”. Народ, който иска да е сред другите европейски народи, а не да стои „поробен” от доминиращия ислямистки елемент в Османската империя. Народ, който ще излъчи свои водачи от по-будните си синове, които да го поведат в борбата му за граждански и политически свободи!
Народни будители
Тъй като Ифандиев пропусна да спомене и за други „уникални” и „неоценени” привилегии, аз ще му ги припомня.
Привилегията Девширме – да ти вземат детето за еничарин.
Привилегията Диш хакъ, т.е. зъбен данък, което ще рече, че християнина неверник, като трето качество човек, трябва да плати известна сума пари на правоверния мюсюлманин, след като го нахрани, за това, че е благоволил да си търка зъбите в презряната му храна.
Привилегията Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
Привилегията Ресм-и агъл – данък за кошара.
Привилегията Ресм-и асияб – данък за воденица.
Привилегията Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Привилегията Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Привилегията Ресм-и гиях – данък за сено.
Привилегията Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Привилегията Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
Привилегията Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Привилегията Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
Привилегията Ресм-и отлук – данък върху пасище.
Привилегията Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот.
Привилегията Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
Привилегията Ресм-и ханазир – данък върху свине.
Привилегията Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.
Привилегията Беглик – данък върху овцете и козите в натура или пари
Привилегията да те псуват в лицето и да те наричат гяур, пезевенк и пр.
И още много други привилегии...!!!Въобще много привилегии е имало за българина през ония блаженни според "Ифандиев и сие" времена.
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
Години преди да падне Берлинската стена,...
Russian Federal Highway
Години преди да падне Берлинската стена,...
Russian Federal Highway
Следващ постинг
Предишен постинг
много силно ..
трябва да се пише точно така
цитирайтрябва да се пише точно така
На тоя отдавна съм му показал картона даже и не знам дали се подвизава някъде, беше ми интересен докато го уличих в лъжи и е страшно недиалогичен когато не мислиш като него. Случая е от повече от 10 г. и вече не си заслужава.
То такова ми е и мнението за Г. Жеков и за други „първи инстанции“.
цитирайТо такова ми е и мнението за Г. Жеков и за други „първи инстанции“.
